повикване
[poˈvikvɐnɛ]
повикване значение:
1. (комуникации) Процесът на свързване по телефон или друго комуникационно средство; позвъняване.
2. (административен) Официална покана или заповед за явяване някъде (в съд, армия, полиция).
3. (общо) Действието по глагола повиквам; извикване на някого по име или чрез сигнал.
- Ударение
- пови'кване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- повиквания
Примери за използване на повикване
(комуникации)
- Имате едно пропуснато повикване от непознат номер.
- Входящото повикване прекъсна разговора ни.
(административен)
- Той получи повиквателна заповед за явяване във военното окръжие, но самото повикване беше отменено по-късно.
(общо)
- При повикване на името му, ученикът стана от чина.
Синоними на повикване
Как се пише повикване
Думата се пише слято. Окончанието за отглаголни съществителни е -ане/-ене, в случая -ане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:викам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'повиквам' с наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пропуснато повикване
- входящо повикване
- изходящо повикване
- чакащо повикване
Фразеологизми:
- на повикване