Енциклопения на българския език

обаждане

[oˈbaʒdanɛ]

обаждане значение:

1. (комуникации) Действието по осъществяване на телефонна връзка или разговор.
2. (общо) Съобщаване, известяване за нещо; даване на знак.
Ударение
оба́ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-баж-да-не
Род
среден
Мн. число
обаждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обаждане

(комуникации)
  • Имам пропуснато обаждане от непознат номер.
  • Чакам важно обаждане от чужбина.
(общо)
  • При всяко обаждане на болка трябва да се консултирате с лекар.
  • Тръгваме без обаждане на никого.

Как се пише обаждане

Пише се с о в началото (представка о-). Завършва на -не (отглаголно съществително).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обаждам
Отглаголно съществително от 'обаждам се'. Образувано от представка 'о-' и корен, свързан с 'бадя' (говоря, казвам - диалектно) или сродно със старобългарското 'обадити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пропуснато обаждане
  • телефонно обаждане
  • входящо обаждане
Фразеологизми:
  • без много обаждане