Енциклопения на българския език

призовка

[priˈzɔfkɐ]

призовка значение:

1. (право) Официален писмен документ, с който дадено лице се поканва да се яви в съд, полиция или друга административна институция.
Ударение
призо̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-зов-ка
Род
женски
Мн. число
призовки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на призовка

(право)
  • Връчиха му призовка за делото като свидетел.
  • Неявяването след получена призовка може да доведе до глоба.

Синоними на призовка

Как се пише призовка

Пише се с и (представка при-) и з (от корена зов). Проверка: призовавам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:призова
От глагола 'призова' (да повикам, да поканя официално) + наставка '-ка'. Коренът е 'зов'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съдебна призовка
  • връчвам призовка
  • получавам призовка
призовка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник