позвъняване
[pozvɐˈɲavanɛ]
позвъняване значение:
1. (пряко) Действието по издаване на звън (чрез звънец, телефон и др.); еднократен акт на звънене.
- Ударение
- позвъня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-звъ-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- позвънявания
Примери за използване на позвъняване
(пряко)
- Чу се кратко позвъняване на вратата.
- Имам три неприети позвънявания от непознат номер.
Как се пише позвъняване
Пише се с я (позвънявам -> позвъняване), тъй като е под ударение и следва мека съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звън
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'позвънявам' с наставка -не.
Употреба
Чести словосъчетания:
- входящо позвъняване
- погрешно позвъняване