Енциклопения на българския език

позоваване

[pozovavɐnɛ]

позоваване значение:

1. (пряко) Действието по позоваване; посочване на някого или нещо като източник на информация, доказателство или авторитет.
2. (право) Официално призоваване или опиране на нормативен акт, прецедент или факт в защита на теза.
Ударение
позова̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-зо-ва-ва-не
Род
среден
Мн. число
позовавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позоваване

(пряко)
  • В научната статия липсва коректно позоваване на първоизточниците.
  • Позоваването на закона е задължително в мотивите на съдебното решение.
(право)
  • Адвокатът направи позоваване на член 15 от Конституцията.

Как се пише позоваване

Думата се пише с двойно 'н' (нн) само в случаите, когато е в мн.ч. на членувана форма за м.р. (което е неприложимо за ср.р.). В основната си форма завършва на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зова
Отглаголно съществително име от 'позовавам се', което произлиза от корена 'зова' (викам, призовавам) с представка 'по-'. Сродно със старобългарското 'зъвати'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • некорктно позоваване
  • позоваване на източник
  • директно позоваване