извикване
[izˈvikvɐnɛ]
извикване значение:
1. (общо) Действието по глагола извиквам; силен вик или призоваване на някого.
2. (администрация) Официално повикване за явяване някъде (в съд, полиция, кабинет).
3. (информатика) Активиране на компютърна подпрограма, функция или процедура.
- Ударение
- извѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- извиквания
Примери за използване на извикване
(общо)
- Чу се силно извикване откъм улицата.
(администрация)
- Получих извикване да се явя като свидетел по делото.
(информатика)
- Извикването на функцията става чрез нейния идентификатор.
Как се пише извикване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:извиквам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'извиквам' + наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извикване на помощ
- функция за извикване
- второ извикване
Популярни търсения и запитвания за извикване
какво е извикване, извикване или извиквани, извикване или исвикване, извикване или йзвикване, извикване или извйкване, извикване или извиквъне, извиквани или исвикване, извиквани или йзвикване, извиквани или извйкване, извиквани или извиквъне, исвикване или йзвикване, исвикване или извйкване, исвикване или извиквъне, йзвикване или извйкване, йзвикване или извиквъне, извйкване или извиквъне