пленник
[ˈplɛnnik]
пленник значение:
1. (военно дело) Военнослужещ, който е заловен и задържан от противника по време на война.
2. (пряко) Човек, лишен насилствено от свобода.
3. (преносно) Човек, който е под силното влияние на някакво чувство, идея или страст и не може да се отърве от тях.
- Ударение
- плѐнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пленници
Примери за използване на пленник
(военно дело)
- След битката бяха взети стотици пленници.
- Военният пленник има права съгласно Женевската конвенция.
(пряко)
- Те държаха заложника като пленник в мазето в продължение на седмица.
(преносно)
- Той стана пленник на собствените си амбиции.
- Тя е пленник на миналото и не може да продължи напред.
Антоними на пленник
Как се пише пленник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣньникъ
Произлиза от 'плен' (плячка, захващане), което идва от праславянската форма *plěnъ. Коренът е сродство с думи, означаващи 'пленявам', 'залавям'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военен пленник
- вечен пленник
- размяна на пленници