Енциклопения на българския език

свободен

[svoˈbɔdɛn]

свободен значение:

1. (пряко) Който не е под чужда власт, зависимост или робство; независим.
2. (пряко) Който не е зает, ангажиран или използван в момента.
3. (поведение) Който се държи естествено, непринудено, без притеснение.
Ударение
свобо'ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сво-бо-ден
Род
мъжки
Мн. число
свободни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свободен

(пряко)
  • Всеки човек се ражда свободен.
  • Народът се бори да бъде свободен и суверенен.
(пряко)
  • Имате ли свободен стол?
  • Днес съм свободен и мога да излезем на разходка.
(поведение)
  • Държи се твърде свободен с началниците си.

Как се пише свободен

Грешни изписвания: слободен, Свубоден, Свобуден

Основната форма е с всвободен. Формата 'слободен' е диалектна или архаична.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свободь
Наследствена дума от старобългарското 'свободь'. Сродна със санскритското 'sva' (свой) и старогерманското 'sibba' (родство), първоначалното значение е било 'принадлежащ към своя род', т.е. 'не роб'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свободен ден
  • свободен електрон
  • свободен стил
  • свободен достъп
  • свободно време
Фразеологизми:
  • свободен като птица
  • свободен стрелец