арестант
[arɛsˈtant]
арестант значение:
1. (право) Лице, което е подложено на арест; задържан под стража от органите на реда.
- Ударение
- ареста̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-рес-тант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- арестанти
Примери за използване на арестант
(право)
- Арестантът беше конвоиран до съдебната зала при засилени мерки за сигурност.
- В килията имаше още двама арестанти, чакащи разпит.
Антоними на арестант
Как се пише арестант
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:arrestare
Думата навлиза в българския език вероятно чрез немското *Arrestant* или руското *арестант*. Коренът произлиза от латинския глагол *arrestare* (спирам, задържам), преминал през старофренски *arester*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избягал арестант
- конвоиране на арестант
- права на арестанта