затворник
[zɐtˈvornik]
затворник значение:
1. (Право) Лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода в затвор или друго наказателно учреждение.
2. (Преносно) Човек, който се чувства ограничен, лишен от свобода на действие или избор поради обстоятелствата.
- Ударение
- затво'рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зат-вор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- затворници
Примери за използване на затворник
(Право)
- Бившият затворник трудно си намери работа след освобождаването.
- Затворниците организираха протест срещу лошите условия.
(Преносно)
- Той се чувстваше като затворник в собствения си дом.
Антоними на затворник
Как се пише затворник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:затвор
Образувано от съществителното 'затвор' + наставката за лица '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически затворник
- военен затворник