Енциклопения на българския език

неволник

[nɛˈvɔɫnik]

неволник значение:

1. (Историческо / Поетично) Човек, лишен от свобода; роб, пленник.
2. (Пряко / Преносно) Човек, който върши нещо по принуда или е жертва на тежки обстоятелства (на неволята).
Ударение
нево̀лник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-вол-ник
Род
мъжки
Мн. число
неволници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неволник

(Историческо / Поетично)
  • В тъмницата гниеха стотици неволници.
  • Съдбата на бедния неволник трогна сърцата на всички.
(Пряко / Преносно)
  • Той стана неволник на собствените си амбиции.
  • Всички станахме неволници на лошото време и останахме в хижата.

Синоними на неволник

Антоними на неволник

Как се пише неволник

Грешни изписвания: не волник, невулник, неволнйк
Пише се слято, тъй като е съществително име с отрицателна частица 'не', която е част от словообразувателната основа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неволя
Произлиза от отрицателната частица 'не' и корена 'воля' + суфикс. Първичното значение е човек без собствена воля (роб).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • беден неволник
  • вечен неволник