осъдя
[oˈsɤdjɐ]
осъдя значение:
1. (право) Призная някого за виновен чрез съдебно решение и определя наказание.
2. (общо) Изкажа силно неодобрение, порицание или критика към постъпка или човек.
3. (преносно) Обрека някого на тежка участ, страдание или неуспех.
- Ударение
- осъ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-съ-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- осъждам
Примери за използване на осъдя
(право)
- Съдът го осъди на пет години лишаване от свобода.
- Осъдиха фирмата да заплати обезщетение.
(общо)
- Обществото строго осъди вандалския акт.
- Не бързай да го осъдиш, преди да чуеш неговата версия.
(преносно)
- Болестта го осъди на пълна неподвижност.
- Липсата на инвестиции осъди проекта на провал.
Синоними на осъдя
Как се пише осъдя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдъ
От старобългарското 'сѫдити' (съдя) с представка 'о-', която придава завършеност на действието (поставяне на присъда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- осъдя на смърт
- осъдя остро
- осъдя на провал