накажа
[nɐˈkaʒɐ]
- Ударение
- нака̀жа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ка-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наказвам
Как се пише накажа
Коренът се променя при видовата двойка: ж в свършен вид (накажа) и з в несвършен вид (наказвам) поради палатализация.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наказати
От старобългарски наказати (уча, наставлявам), което е калка на гръцкото paideúō. Значението се е развило от 'поучавам' към 'налагам санкция за поука'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накажа строго
- накажа с глоба
Фразеологизми:
- Бог да те накаже