обрека
[obrɛˈka]
обрека значение:
1. (пряко) Предопределя някого или нещо на неизбежна (често лоша) участ, гибел или страдание.
2. (книжовно/висок стил) Посветя живота или дейността си на висша цел или идеал.
3. (остаряло/диалектно) Завещая, обещая нещо на някого.
- Ударение
- обрека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- обрека се
- Видова двойка
- обричам
Примери за използване на обрека
(пряко)
- Войната обрече хиляди хора на глад.
- С това решение той обрече фирмата на фалит.
(книжовно/висок стил)
- Тя се обрече на служба на Бога.
- Обрече се на мълчание.
(остаряло/диалектно)
- Бащата обрече нивата на най-малкия син.
Антоними на обрека
Как се пише обрека
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрещи
От 'об-' + 'река' (казвам, говоря). Първоначалното значение е 'да обещая тържествено', 'да назова с цел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обрека на смърт
- обрека на забрава
- обрека на провал