оправдая
[oprɐvˈdajɐ]
оправдая значение:
1. (Пряко) Посоча основания, които правят дадена постъпка извинителна; извиня.
2. (Право) Призная подсъдим за невинен с решение на съда.
3. (Преносно) Покажа се достоен за доверие или надежди; покрия очакванията.
- Ударение
- оправдàя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-прав-да-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- оправдая се
- Видова двойка
- оправдавам
Примери за използване на оправдая
(Пряко)
- Не мога да оправдая закъснението му с трафика.
- Тя се опита да оправдае грубото си поведение с умора.
(Право)
- Съдът ще оправдае обвиняемия поради липса на доказателства.
(Преносно)
- Надявам се да оправдая гласуваното ми доверие.
- Инвестицията ще се оправдае след няколко години.
Антоними на оправдая
Как се пише оправдая
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Произлиза от корена 'прав' с наставки за образуване на глагол, означаващ 'правя някого прав/невинен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оправдая доверието
- оправдая очакванията
- оправдая средствата
Фразеологизми:
- целта оправдава средствата