Енциклопения на българския език

ороня

[oˈrɔnʲɐ]

ороня значение:

1. (Селско стопанство / Бит) Отделям зърната от кочана или класа чрез триене или ронене.
2. (Пряко / Поетично) Карам нещо да падне, да се посипе (листа, мазилка, сълзи).
3. (Преносно) Накърнявам, увреждам (авторитет, престиж, достойнство).
Ударение
оро'ня
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-ро-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
оронвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ороня

(Селско стопанство / Бит)
  • Баба седна на прага да орони царевицата за кокошките.
  • Трябва да ороним всичкото грозде, преди да започнем да го мачкаме.
(Пряко / Поетично)
  • Вятърът оронони последните листа от дървото.
  • Дъждовете ороноха мазилката на старата къща.
(Преносно)
  • Този скандал оронони престижа на институцията.
  • Не позволявай на сплетните да оронят доброто ти име.

Антоними на ороня

Как се пише ороня

Грешни изписвания: уроня, уруня, оруня
Пише се с о (представка о- и корен -рон-). Формата уроня също се среща в преносен смисъл (за авторитет), но ороня е основната форма за физическото действие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:роня
От глагола 'роня' (сипя, отделям зърна) с представка о-, означаваща цялостно извършване на действието върху обекта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ороня царевица
  • ороня престиж
  • ороня авторитет