уроня
[uˈrɔnjɐ]
- Ударение
- уро̀ня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ро-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- уронвам
Как се пише уроня
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ронити
Произлиза от глагола 'роня' (сипя се, падам на частици) с префикс 'у-', усилващ значението за отделяне или загуба. В съвременния език се използва предимно в преносен смисъл за абстрактни понятия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уроня престижа
- уроня авторитета
- уроня достойнството