Енциклопения на българския език

накърня

[nɐkɐrˈnʲa]

накърня значение:

1. (преносно/юридически) Засягам негативно, увреждам (интереси, права, достойнство).
Ударение
накърня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-кър-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
накърнявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накърня

(преносно/юридически)
  • Не бива да позволяваме никой да накърня достойнството ни.
  • Този закон може да накърня интересите на малкия бизнес.

Синоними на накърня

Антоними на накърня

Как се пише накърня

Грешни изписвания: накърна, накарня, нъкърня
Коренът се пише с ъ (кърн). Окончанието е под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кърн
Произлиза от прилагателното 'кърн' (с отчупено парче, без ухо/рог). Старобългарски 'крънъ'. Значението е еволюирало от физическо отчупване към нанасяне на морална вреда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • накърня авторитета
  • накърня интересите
  • накърня честта