Енциклопения на българския език

олющя

[oˈlʲuʃtʲɐ]

олющя значение:

1. (пряко) Обелвам повърхностния слой, кора, люспа или боя от нещо.
2. (жаргон) Измамвам някого, вземам му парите; обирам.
3. (жаргон) Набивам някого; удрям силно.
Ударение
олю̀щя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-лю-щя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
олющя се
Видова двойка
олющвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на олющя

(пряко)
  • Силният вятър олющи мазилката на старата къща.
  • Трябва да олющя фъстъците, преди да ги изпека.
(жаргон)
  • Хазартът го олющи до стотинка.
(жаргон)
  • Ще те олющя, ако не престанеш да говориш глупости.

Антоними на олющя

Как се пише олющя

Грешни изписвания: улющя, олущя

Започва с представка о-. Коренната гласна е ю (след омекчен съгласен 'л').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лющити
От глагола 'лющя' (беля, отделям кора) с префикс 'о-' за завършеност на действието. Сродна със словашкото 'lúštiť'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • олющя семки
  • олющя боя
  • олющя се от слънцето

Популярни търсения и запитвания за олющя

олющя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник