Енциклопения на българския език

съборя

[sɐˈbɔrʲɐ]

съборя значение:

1. (пряко) Да накарам някого или нещо да падне на земята; да поваля.
2. (строителство) Да разруша сграда или постройка до основи.
3. (преносно) Да сваля от власт; да премахна управление.
Ударение
събо̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
съ-бо-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съборя

(пряко)
  • Вятърът успя да събори старата ограда.
  • Джудистът събори противника си с ловка хватка.
(строителство)
  • Общината реши да събори незаконните постройки.
  • Багерите дойдоха да съборят старата къща.
(преносно)
  • Революцията събори монархията.

Антоними на съборя

Как се пише съборя

Грешни изписвания: саборя, събориа, събуря
Пише се с 'ъ' в представката 'съ-'. Глагол от II спрежение, окончание за 1 л. ед.ч. е '-я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:боря
Образуван с представка 'съ-' и корен, свързан с 'боря', 'борба'. Първичното значение е свързано с поваляне чрез сила.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съборя сграда
  • съборя властта
  • съборя температура
съборя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник