оброня
[oˈbronʲa]
оброня значение:
1. (литературно) Да наведа надолу, да спусна (глава, поглед, клони) от тъга, срам или умора.
2. (поетично) Да отроня, да пусна да падне (сълза, лист, цвят).
- Ударение
- обро̀ня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-ро-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обронвам
Примери за използване на оброня
(литературно)
- Тя оброни глава и заплака тихо.
- Старата върба оброни клоните си над реката.
(поетично)
- Дървото оброни последните си листа.
Как се пише оброня
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:роня
Образуван от представка 'о-' + глагола 'роня' (да падат частици, да текат сълзи). В този контекст значението се модифицира към 'спускам надолу', 'навеждам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оброня глава
- оброня поглед