нещастник
[nɛˈʃtastnik]
нещастник значение:
1. (пряко) Човек, който няма късмет в живота, сполетян от беди и страдания.
2. (преносно) Обидна квалификация за човек, който е жалък, нищожен или презрян.
- Ударение
- неща̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-щаст-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нещастници
Примери за използване на нещастник
(пряко)
- Горкият нещастник беше загубил целия си имот в пожара.
- Съдбата на този нещастник трогна всички.
(преносно)
- Махай се оттук, нещастник такъв!
- Този нещастник провали целия проект със своята некомпетентност.
Синоними на нещастник
Как се пише нещастник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:щастие
Словообразуване от отрицателната частица 'не', корена 'щаст' (от 'щастие') и суфикса за лица '-ник'. Коренът има праславянски произход *sъčęstьje (добър дял).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен нещастник
- беден нещастник