щастливец
[ʃtɐstˈlivɛt͡s]
щастливец значение:
1. (пряко) Човек, който има късмет, на когото върви в живота или е преживял нещо много радостно.
2. (литература) Прозвище на българския писател Алеко Константинов (Щастливеца).
- Ударение
- щастлѝвец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- щаст-ли-вец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- щастливци
Примери за използване на щастливец
(пряко)
- Той е голям щастливец – спечели от лотарията два пъти.
- Роден е под щастлива звезда, истински щастливец.
(литература)
- Щастливецът остави трайна следа в българската сатира.
- В чест на Щастливеца се провеждат ежегодни чествания в Свищов.
Синоними на щастливец
Как се пише щастливец
Думата съдържа групата от съгласни -стл-. Т-то е част от корена (щаст-ие) и не изпада при словообразуването, макар да не се чува ясно при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:щастие
Производна дума от съществителното 'щастие' с наставка за деец/носител на качество '-ливец' (вариант на '-лив' + '-ец'). Коренът е с праславянски произход (*sъčęstьje – 'добър дял').
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям щастливец
- роден щастливец