злочестник
[zloˈt͡ʃɛstnik]
злочестник значение:
1. (пряко) Човек с тежка съдба; нещастник, когото го преследват беди.
- Ударение
- злоче'стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-чест-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злочестници
Примери за използване на злочестник
(пряко)
- Горкият злочестник бе загубил и дом, и семейство във войната.
- Не бъди такъв злочестник, усмихни се на живота!
Как се пише злочестник
Думата съдържа групата от съгласни стн. При изговор 'т' често изпада, но в писмената реч се запазва (проверка: злочест).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + чест
Образувана от прилагателното 'злочест' (зла чест/съдба) и наставката за деятел/лице '-ник'. Коренът 'чест' тук носи архаичното значение на 'съдба', 'участ', 'щастие'.