Енциклопения на българския език

неудачник

[nɛuˈdat͡ʃnik]
Ударение
неуда́чник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-у-дач-ник
Род
мъжки
Мн. число
неудачници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише неудачник

Грешни изписвания: неодачник, неудъчник, неудачнйк
Пише се у (неудачник), следвайки корена 'удача' (успех).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:неудачник
Заемка от руски език, образувана от отрицанието 'не', корена 'удача' (сполука, успех, късмет) и суфикса '-ник'. Думата е утвърдена в съвременния български език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен неудачник
  • вечен неудачник