Енциклопения на българския език

късметлия

[kɐsmɛtˈlijɐ]

късметлия значение:

1. (разговорно) Човек, който има добър късмет, на когото му върви в начинанията.
Ударение
късметлѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къс-мет-ли-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
късметлии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на късметлия

(разговорно)
  • Голям късметлия е, спечели от лотарията два пъти.
  • Трябва да си късметлия, за да намериш място за паркиране тук.

Синоними на късметлия

Антоними на късметлия

Как се пише късметлия

Грешни изписвания: касметлия, късметлйя
Думата се пише с ъ в първата сричка. Окончанието за множествено число е -ии (късметлии), а не -ий.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kısmet + -li
Турската дума 'kısmet' (съдба, дял) + наставка за притежание на качество '-лия' (потурчено от турското -li).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • роден късметлия
  • голям късметлия