Енциклопения на българския език

страдалец

[strɐˈdalɛt͡s]

страдалец значение:

1. (общо) Човек, който страда или е преживял много мъки, неволи и бедствия.
Ударение
страда̀лец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стра-да-лец
Род
мъжки
Мн. число
страдалци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на страдалец

(общо)
  • Той беше тих страдалец, който носеше болката си без оплакване.
  • Лицата на бежанците бяха лица на страдалци.

Синоними на страдалец

Антоними на страдалец

Как се пише страдалец

Грешни изписвания: страдалиц, стръдалец, страдълец
В суфикса -лец гласната е 'е', която е подвижна и изпада при членуване (страдалеца) или в мн.ч., но се запазва в основната форма.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:страдам
Произлиза от глагола 'страдам' + наставка '-лец', означаваща вършител или носител на качество. Коренът 'страд-' е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вечен страдалец
  • беден страдалец