Енциклопения на българския език

неприятелски

[nɛpriˈjatɛlski]

неприятелски значение:

1. (военно дело) Който принадлежи на врага, на противниковата страна.
2. (преносно) Който изразява враждебност, омраза или недоброжелателност.
Ударение
неприя̀телски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-при-я-тел-ски
Род
мъжки
Мн. число
неприятелски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неприятелски

(военно дело)
  • На хоризонта се появиха неприятелски самолети.
(преносно)
  • Той хвърли към нас неприятелски поглед и отмина без да поздрави.

Как се пише неприятелски

Пише се слято като едно цяло прилагателно име, образувано от съществителното неприятел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приятел
От съществителното 'неприятел' (враг) + суфикс '-ски' за образуване на относителни прилагателни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неприятелски огън
  • неприятелски лагер
  • неприятелски настроен