Енциклопения на българския език

противников

[proˈtivnikov]

противников значение:

1. (пряко) Който се отнася до противника, принадлежи на противника или произхожда от него.
Ударение
проти'вников
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
про-тив-ни-ков
Род
мъжки
Мн. число
противникови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на противников

(пряко)
  • Намерихме противникова карта на местността.
  • Отборът успя да превземе противниковата врата.

Синоними на противников

Антоними на противников

Как се пише противников

Прилагателните имена, завършващи на -ов, се изписват с 'о', когато ударението не пада върху наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:противник
Произлиза от съществителното име 'противник' (враг, опонент), образувано от предлога 'против' + наставката '-ник', с добавена наставка за притежателно прилагателно '-ов'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • противников играч
  • противников лагер
  • противникова отбрана