Енциклопения на българския език

съюзнически

[sɐˈjuznit͡ʃɛski]
Ударение
съю́знически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-юз-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
съюзническите
Докладвай грешка в описанието

Как се пише съюзнически

Пише се без 'т' преди наставката -ски, тъй като коренът 'съюзник' завършва на 'к', което преминава в 'ч' (съюзник -> съюзнически).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съюз
Произлиза от съществителното 'съюзник', което е производно на 'съюз' (връзка, обединение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съюзнически сили
  • съюзническа авиация
  • съюзнически договор