свой
[svɔj]
свой значение:
1. (граматика) Възвратно притежателно местоимение. Означава принадлежност на обекта към глаголното лице (подлога) в изречението, без значение от лицето и числото на подлога.
2. (разговорно) Близък, доверен човек; който е част от нашия кръг, семейство или общност.
- Ударение
- сво̀й
- Част на речта
- местоимение
- Сричкоделение
- свой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свои
- Преходност
- непреходен
- Възвратна форма
- n/a
Примери за използване на свой
(граматика)
- Всеки трябва да носи своя багаж.
- Аз пазя своите тайни.
(разговорно)
- Той е свой човек, можеш да му се довериш.
- Сред свои сме, говори свободно.
Как се пише свой
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*svojь
Наследствена дума от праславянското *svojь, което произлиза от индоевропейския корен *swo- (свой, собствен). Сродна със староиндийското sváḥ и латинското suus.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свой човек
- на свой гръб
- по свое желание
Фразеологизми:
- своя воля
- не съм на себе си (не съм със своя ум)