Енциклопения на българския език

сърдечен

[sɐrˈdɛt͡ʃɛn]

сърдечен значение:

1. (анатомия) Който се отнася до сърцето като орган или до неговата дейност.
2. (преносно) Който изразява топли чувства, искреност и добронамереност; задушевен.
Ударение
сърдѐчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сър-де-чен
Род
мъжки
Мн. число
сърдечни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сърдечен

(анатомия)
  • Пациентът получи тежък сърдечен удар.
  • Тя страда от сърдечна недостатъчност.
(преносно)
  • Посрещнаха ни със сърдечен привет и усмивки.
  • Между двамата се завърза сърдечен разговор.

Антоними на сърдечен

Как се пише сърдечен

Грешни изписвания: сърдце, сърчеден, сардечен
В прилагателното име, за разлика от съществителното сърце (където д изпада при изговора и правописа), буквата д се запазва и се изговаря: сърдечен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:срьдьце
Произлиза от съществителното 'сърце'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сърдечен удар
  • сърдечен арест
  • сърдечен приятел
  • сърдечни поздрави