Енциклопения на българския език

вражески

[ˈvraʒɛski]

вражески значение:

1. (военно дело) Който се отнася до врага, принадлежи на врага или е съставен от врагове.
2. (преносно) Който изразява омраза, неприязън или враждебност.
Ударение
вра̀жески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вра-жес-ки
Род
мъжки
Мн. число
вражески
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вражески

(военно дело)
  • Разузнаването докладва за придвижване на вражески войски.
  • Те попаднаха под вражески огън веднага щом излязоха от окопите.
(преносно)
  • Той хвърли вражески поглед към опонента си.
  • Отношението ѝ беше студено и почти вражеско.

Как се пише вражески

Грешни изписвания: вражешки, връжески, вражескй
Прилагателното се образува с наставка -ски, добавена към основата, завършваща на ж (резултат от палатализация на 'г' от 'враг').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врагъ
Произлиза от съществителното 'враг' + наставка '-ески'. Коренът има общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вражески лагер
  • вражески огън
  • вражески настроен