наклон
[nɐˈkɫɔn]
наклон значение:
1. (геометрия/строителство) Отклонение на линия, равнина или повърхност от хоризонталното или вертикалното положение; стръмнина.
2. (граматика) Граматическа категория на глагола, която изразява отношението на говорещото лице към глаголното действие (дали е реално, желано, заповядано и т.н.).
3. (преносно) Вътрешна склонност, влечение или дарба към определена дейност.
- Ударение
- наклóн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нак-лон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наклони
Примери за използване на наклон
(геометрия/строителство)
- Покривът има голям наклон, за да не задържа сняг.
- Пътният знак указва опасен наклон от 12%.
(граматика)
- В българския език има четири наклонения: изявително, повелително, условно и преизказно.
(преносно)
- Още от малък той показваше наклон към музиката.
Как се пише наклон
Пише се с 'о' под ударение в последната сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клонити
Образувано от глагола 'клоня' (навеждам се, тежа към една страна) с представка 'на-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стръмен наклон
- напречен наклон
- изявително наклон(ение)
Фразеологизми:
- давам наклон на (някого)