Енциклопения на българския език

даденост

[ˈdadɛnɔst]

даденост значение:

1. (общо) Нещо, което съществува обективно и независимо, което е налице и трябва да се приеме като факт.
2. (философия) Първична реалност или условие, което не подлежи на промяна от субекта.
Ударение
да̀деност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
да-де-ност
Род
женски
Мн. число
дадености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на даденост

(общо)
  • Географското положение на страната е даденост, с която трябва да се съобразяваме.
  • Тя приемаше таланта си като даденост и не полагаше усилия да го развива.
(философия)
  • Екзистенциалистите разглеждат битието като първична даденост.

Синоними на даденост

Антоними на даденост

Как се пише даденост

Грешни изписвания: даденос, дъденост, даденуст
При проверка на правописа на думи, завършващи на -ст (съгласна + т), се прави проверка с форма, в която след т стои гласна, например мн.ч.: дадености.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дам
Образувана от миналото страдателно причастие на глагола *дам* (*даден*) + наставката за абстрактни съществителни *-ост*. Вероятно калка на немския философски термин *Gegebenheit*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • природна даденост
  • историческа даденост
  • приемам за даденост
Фразеологизми:
  • приемам за даденост