Енциклопения на българския език

надробяване

[nɐdroˈbʲavɐnɛ]

надробяване значение:

1. (пряко) Действието по разчупване, накъсване или нарязване на нещо на дребни късове.
2. (преносно) Разделяне на нещо цяло на съставни елементи или по-малки единици (напр. текст, задачи).
Ударение
надробя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-дро-бя-ва-не
Род
среден
Мн. число
надробявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надробяване

(пряко)
  • Надробяването на хляба в попарата трябва да е равномерно.
(преносно)
  • Надробяването на проекта на малки задачи улесни изпълнението му.

Как се пише надробяване

Думата се пише с о в корена (дроб) и променливо я, което се запазва пред меката сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дробити
От 'дроб' (малък къс, част) + глаголно окончание. Свързано е с деленето на малки части.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надробяване на хляб
  • ситно надробяване
Фразеологизми:
  • каквото си надробиш, това ще сърбаш
надробяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник