Енциклопения на българския език

накъсване

[nɐˈkɤsvɐnɛ]

накъсване значение:

1. (пряко) Действието на разделяне на цяло нещо на по-малки части чрез дърпане или рязане.
2. (преносно) Нарушаване на плавността или непрекъснатостта на процес (говор, сигнал, движение).
Ударение
накъ́сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-къс-ва-не
Род
среден
Мн. число
накъсвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накъсване

(пряко)
  • За салатата е нужно накъсване на марулята, а не рязане с нож.
  • В резултат на напрежението се стигна до накъсване на мускулни влакна.
(преносно)
  • Имаше постоянно накъсване на връзката по време на разговора.
  • След инсулта се наблюдаваше накъсване на говора му.

Как се пише накъсване

Пише се слято. Коренът е къс, а не кас.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:късам
Префигирана форма на 'късане' с представка 'на-', указваща разделяне на множество части.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • накъсване на картина
  • накъсване на съня