Енциклопения на българския език

раздробяване

[rɐzdroˈbʲavanɛ]

раздробяване значение:

1. (техника) Процес на разделяне на цялото на много малки частици; натрошаване.
2. (преносно) Разделяне на група, територия или организация на по-малки, често враждуващи или независими части.
Ударение
раздробя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-дро-бя-ва-не
Род
среден
Мн. число
раздробявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на раздробяване

(техника)
  • Раздробяването на камъните в кариерата се извършва с експлозиви.
  • Машината е предназначена за раздробяване на клони.
(преносно)
  • Политическото раздробяване на страната доведе до криза.
  • Раздробяването на гласовете попречи на партията да влезе в парламента.

Как се пише раздробяване

Думата завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дроб
Отглаголно съществително от 'раздробявам', което произлиза от 'дроб' (малка част, къс).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • феодално раздробяване
  • механично раздробяване