цялост

[ˈt͡sʲalost]

цялост значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е цяло, ненакърнено, неповредено.

2. (философия) Единство на частите, образуващи нещо завършено; съвкупност.

Ударение: ця'лост
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ця-лост
Род: женски
Мн. число: няма (абстрактно понятие)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цялост

(пряко)

Проверката установи, че целостта на опаковката не е нарушена.

(философия)

Трябва да разглеждаме проблема в неговата цялост, а не на парче.

Синоними на цялост

непокътнатост, интегритет, единство, съвкупност

Антоними на цялост

разпокъсаност, частичност

Как се пише цялост

Грешни изписвания: целост, цялуст

Прилага се якавото правило. Променливото я се изговаря и пише като я, когато е под ударение и след него няма мека сричка или ж, ч, ш, й. Тук ударението е на първата сричка, а следващата сричка е твърда.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:цѣлъ

Произлиза от прилагателното *цял* с наставка за абстрактни съществителни *-ост*. Коренът е общославянски *celъ* (здрав, неповреден).

Употреба

Чести словосъчетания:

териториална цялост
в своята цялост
нарушаване на целостта