Енциклопения на българския език

натрошаване

[natroˈʃavanɛ]

натрошаване значение:

1. (пряко) Разбиване на нещо на множество малки частици или парчета.
2. (медицина) Множествено счупване на кост.
Ударение
натроша́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-тро-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
натрошавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натрошаване

(пряко)
  • Натрошаването на бисквитите е първата стъпка от рецептата за тортата.
(медицина)
  • Рентгеновата снимка показа лошо натрошаване на бедрената кост.

Антоними на натрошаване

Как се пише натрошаване

Коренът се пише с о (троша, троха), а не с 'у'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:троха
Произлиза от 'троша' (чупя на малки части), което е свързано със съществителното 'троха'. Коренът има общославянски характер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натрошаване на стъкла
  • костно натрошаване