Енциклопения на българския език

фрагментиране

[frɐɡmɛnˈtirɐnɛ]

фрагментиране значение:

1. (общо) Процес на разделяне, разпадане или раздробяване на нещо цяло на по-малки части (фрагменти).
2. (информатика) Състояние или процес, при който файловете на твърдия диск са записани на несвързани клъстери, което забавя четенето и записването на данни.
Ударение
фрагменти'ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фраг-мен-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
фрагментирания
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фрагментиране

(общо)
  • Фрагментирането на обществото води до липса на консенсус.
  • Наблюдава се фрагментиране на вота между множество малки партии.
(информатика)
  • Редовното дефрагментиране е необходимо, защото фрагментирането на диска забавя работата на компютъра.

Как се пише фрагментиране

Думата е отглаголно съществително име и завършва на -не. В края не се пише и (освен в мн.ч. -ния).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fragmentum
От латинската дума 'fragmentum' (отломък, парче), преминала през западноевропейски езици (френски 'fragmentation', немски 'Fragmentierung') и адаптирана в българския чрез наставката за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фрагментиране на харддиска
  • политическо фрагментиране
  • фрагментиране на пазара