Енциклопения на българския език

набиване

[nɐˈbivɐnɛ]

набиване значение:

1. (строителство/техника) Действие по вкарване на предмет в друг материал чрез удари.
2. (пряко/разговорно) Нанасяне на побой; биене на някого.
3. (текстил/технология) Плътно притискане на материал (напр. вълна, тъкан) за намаляване на обема му или сплъстяване.
4. (жаргон) Бързо и обилно ядене.
Ударение
набѝване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-би-ва-не
Род
среден
Мн. число
набивания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набиване

(строителство/техника)
  • Набиването на пилоните в земята отне цяла седмица.
  • Започна набиване на обръчите върху бъчвата.
(пряко/разговорно)
  • След набиването, крадецът беше предаден на полицията.
  • Заплашиха го с набиване, ако не върне парите.
(текстил/технология)
  • Набиването на вълната е важен етап при изработката на плъсти.
  • Машината извършва равномерно набиване на тютюна.
(жаргон)
  • Падна голямо набиване на сандвичи през междучасието.

Как се пише набиване

Пише се с 'и' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:на- + бия
Образувано от представка 'на-' (наслагване, натрупване или посока навътре) и глагола 'бия' (удрям). Старобългарски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набиване на колци
  • набиване на канчето
Фразеологизми:
  • набиване на канчето (смъмряне)
  • набиване на очи (влизане във фокус/забелязване)