Енциклопения на българския език

уплътняване

[opɫɐtˈnʲavɐnɛ]

уплътняване значение:

1. (техника) Процес на правене на нещо по-плътно, сбито или непропускливо; запълване на фуги или отвори.
2. (преносно) Рационално използване на време или пространство без празнини.
Ударение
уплътня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-плът-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
уплътнявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уплътняване

(техника)
  • Уплътняването на прозорците намали загубата на топлина.
  • Извършва се механично уплътняване на почвата преди строежа.
(преносно)
  • Трябва да мислим за уплътняване на работното време.
  • Градската управа планира уплътняване на застрояването в центъра.

Антоними на уплътняване

Как се пише уплътняване

Пише се с у (представка) и променливо я (произнася се 'я' под ударение, но правилото е морфологично от наставката -явам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плът
Произлиза от корена 'плът' (тяло, материя) -> прилагателното 'плътен' -> глагола 'уплътнявам'. Представката 'у-' придава значение за постигане на резултат.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уплътняване на времето
  • гумено уплътняване
  • уплътняване на бетон