Енциклопения на българския език

начукване

[nɐˈtʃukvɐnɛ]
Ударение
начу̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-чук-ва-не
Род
среден
Мн. число
начуквания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише начукване

Грешни изписвания: нъчукване, начокване, начуквъне
Няма специфични особености, следва фонетичния принцип.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чук
Отглаголно съществително от 'начуквам'. Коренът е 'чук'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • начукване на шницели
  • начукване на коса (клепане)