изваждане
[izˈvaʒdanɛ]
изваждане значение:
1. (математика) Едно от четирите основни аритметични действия, обратно на събирането, при което от едно число се отнема друго.
2. (общо) Действието по измъкване, изтегляне на нещо от вътрешността на друго нещо.
- Ударение
- изва̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-важ-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изваждания
Примери за използване на изваждане
(математика)
- Учениците днес се упражняваха в събиране и изваждане.
- Знакът за изваждане е минус.
(общо)
- Изваждането на тръна от пръста беше болезнено.
- Операцията по изваждане на пострадалите от пропастта продължи цяла нощ.
Как се пише изваждане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изваждам
Отглаголно съществително от 'изваждам' (префикс из- + вадя). Свързано със старобългарското 'вадити' (обвинявам, предизвиквам раздор), но в съвременния език значението е еволюирало към 'дърпам, тегля навън'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изваждане пред скоби
- изваждане от употреба