Енциклопения на българския език

тъпчене

[ˈtɤpt͡ʃɛnɛ]

тъпчене значение:

1. (пряко) Натискане, мачкане или утъпкване с крака; ходене върху нещо с цел да се смачка или уплътни.
2. (разговорно) Натъпкване, препълване на съд или пространство с предмети; насилствено или прекомерно хранене.
3. (преносно) Липса на прогрес или развитие; престой на едно и също ниво.
Ударение
тъ̀пчене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъп-че-не
Род
среден
Мн. число
тъпчения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тъпчене

(пряко)
  • Тъпченето на гроздето е стара традиция.
  • Забранено е тъпченето на тревните площи.
(разговорно)
  • Продължително тъпчене на куфара с дрехи.
  • Тъпченето със сладкиши води до затлъстяване.
(преносно)
  • Години наред фирмата е в състояние на тъпчене на едно място.

Как се пише тъпчене

Грешни изписвания: тъпче не, тъпкане, тапчене

Правилната форма за отглаголно съществително от тъпча е тъпчене, а не тъпкане (макар и да се среща диалектно).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:tъpati
Произлиза от праславянския корен *tъpati (удрям, бия с крака), свързан със звукоподражателния характер на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тъпчене на едно място
  • тъпчене с лекарства
  • безразборно тъпчене
Фразеологизми:
  • тъпча на едно място