Енциклопения на българския език

мазник

[ˈmaznik]

мазник значение:

1. (преносно/неодобрително) Човек, който лицемерно ласкае и уговаря другите (обикновено началници), за да извлече лична облага.
2. (кулинария/диалектно) Вид тестено изделие (баница, питка), приготвено с много мазнина.
Ударение
ма̀зник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
маз-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
мазници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мазник

(преносно/неодобрително)
  • Никой в офиса не обичаше новия колега, защото беше голям мазник.
  • Не бъди такъв мазник, кажи си честно мнението.
(кулинария/диалектно)
  • Баба опече вкусен мазник за празника.

Антоними на мазник

Как се пише мазник

Грешни изписвания: масник, мъзник, мазнйк
Пише се със з (от мажа, мазен), въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучния н.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мажа
Произлиза от корена на глагола 'мажа' (правя нещо мазно/хлъзгаво). Значението се развива метафорично от идеята за човек, който е 'хлъзгав', лукав и се 'умилква'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен мазник