угодник

[uˈɡɔdnik]

угодник значение:

1. (Пряко / Неодобрително) Човек, който прекалено много се старае да се хареса на другите, да изпълнява желанията им с користна цел или от липса на достойнство.

Ударение: уго'дник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-год-ник
Род: мъжки
Мн. число: угодници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на угодник

(Пряко / Неодобрително)

Той е известен угодник и винаги се съгласява с шефа, дори когато не е прав.
Никой не уважава угодниците, които нямат собствено мнение.

Синоними на угодник

ласкател, подмазвач, лицемер, сервилен човек

Антоними на угодник

горделивец, бунтар

Как се пише угодник

Грешни изписвания: огодинк, огодник, угудник, угоднйк

Думата започва с у- (представка за насоченост на действието, както в угаждам). Коренната гласна е о.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:угоден

Произлиза от 'угоден' (приятен, желан) или глагола 'угаждам', с наставка '-ник' за лице с определено качество.

Употреба

Чести словосъчетания:

долен угодник

Фразеологизми:

угодник на всеки