зелник

[ˈzɛɫnik]

зелник значение:

1. (кулинария) Традиционно тестено печиво (вид баница), приготвено с плънка от кисело зеле, праз, спанак, лапад или други зелени растения. Специфичното за някои региони е нареждането на корите и плънката в концентрични кръгове или оставянето на празно пространство в средата ('харман').

Ударение: зѐлник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: зел-ник
Род: мъжки
Мн. число: зелници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зелник

(кулинария)

Баба приготви вкусен зелник с праз и сирене.
Зимният зелник най-често се прави с кисело зеле.

Синоними на зелник

баница със зеле, лучник (при плънка от лук)

Как се пише зелник

Грешни изписвания: зеленик, зелнйк

Думата се пише с е в корена и без вмъкнато 'е' преди наставката (не 'зеленик', а зелник, по модела на 'солник').

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:зеле

Произлиза от съществителното 'зеле' + суфикс '-ник', обозначаващ ястие, приготвено от или съдържащо основния продукт.

Употреба

Чести словосъчетания:

точен зелник
вита баница зелник