ласкател
[ɫɐˈskatɛl]
ласкател значение:
1. (Пряко) Човек, който говори приятни, но често неискрени думи (ласкателства) някому, обикновено с користна цел да спечели благоразположението му.
- Ударение
- ласка̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лас-ка-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ласкатели
Примери за използване на ласкател
(Пряко)
- Около царя винаги се въртяха група ласкатели, търсещи облаги.
- Той е изкусен ласкател и знае как да влезе под кожата на началника.
Антоними на ласкател
Как се пише ласкател
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ласкати
От глагола 'лаская' + наставка '-тел'. Коренът е общославянски 'laska' (милувка, ласка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен ласкател
- изкусен ласкател